Направо към съдържанието

Осен (област Враца)

Тази статия е за селото в Област Враца. За другите български села с това име вижте Осен.

Осен
България
43.3872° с. ш. 23.5614° и. д.
Осен
Област Враца
43.3872° с. ш. 23.5614° и. д.
Осен
Общи данни
Население262 души[1] (15 март 2024 г.)
13,4 души/km²
Землище19,628 km²
Надм. височина181 m
Пощ. код3059
Тел. код091182
МПС кодВР
ЕКАТТЕ54064
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ; 2019)

О̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.

Намира се на около 30 км северно от гр. Враца и на 8 км от гр. Криводол. През него минава пътя Монтана – Плевен.

Селото е разположено в хълмиста долина. В центъра се намира „Голямата чешма“, около която впоследствие са възникнали по околните склонове махали във всички посоки.

Селото се е намирало в местността „Мали(я) Осен“, но след кърджалийските погроми от началото и средата на XIX век се премества на север, в сегашното си местоположение.

В 1884 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 251 100,00
Българи 246 98,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 5 1,99

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На центъра на селото има вековен извор, който през 1921 година е каптиран и изграден като голяма чешма с две корита, с дължина около 15 метра. Едното служи за напояване на добитъка, а другото хората от селото са го превърнали в обществена пералня. Оттичащите се води от чешмата са основен източник за язовира, който се намира между селата Осен и Галатин. Селото е известно и с читалищната сграда, построена през 1962 година. Тя има голям и малък салон и голяма библиотека. В селото има църква, изградена 1884 година с доброволния труд и даренията на хората от селото. През 2004 година покрива на черквата е подменен и обновен и в черквата се извършват всички християнски обреди и ритуали.

Едно от най-редовните събития е съборът на селото. Той се провежда в последната събота и неделя на месец октомври, и честване на Иванов и Йорданов ден.

Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев. Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) – думи на крадливите черкези към врачанския управител“. През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност – българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“.[4][5]

Селото е едно от малкото в района, в което не живеят представители на други етноси, а е населявано само от българи, което е и причина за постоянно намаляващия му брой.

  1. www.grao.bg
  2. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  4. Жечев, Николай. Отново за родното място на Христо Ботев. // Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Т.8, С., 2006, с. 397 – 400
  5. Андровски, Кирил. Къде наистина е роден Христо Ботев?. „Дума“, бр. 5, 5 януари 2007.